Таро възниква, според една легенда, след гибелта на голяма цивилизация и съдържат опит, събран в Свещената Книга на Тот на древните египтяни.
Легенда за произхода на картите таро
Съществува следната легенда за произхода на тарото. Имало някога в миналото едни номади, които Египет постоянно тероризирал, поробвал ги и им създавал неприятности. В резултат накрая на номадите им писнало. Те се обединили в момент, когато Египет отслабнал и тръгнали на поход срещу тираните си.
На египетските жреци им било ясно, че няма как ордите, които ги нападат, да бъдат удържани. В онзи момент за тях станало важно да запазят една своя система от знания за управление на силата на природата. Било необходимо бързо да направят нещо. Затова бил събран съвет от жреци, които обсъждали как да предадат в своя последващ след прераждането им живот познанията, които притежавали. Трябвало да ги съхранят така, че след като се преродят, само жреците да могат да разберат за какво става въпрос. В същото време, понеже не знаели нито къде, нито по кое време ще се преродят, то трябвало информацията да е навсякъде достъпна.
Предложенията на жреците според легендата
Имало най-различни предложения. Едно от тях било на жрец, който казал: „Аз не вярвам в добродетелта на човечеството. Тя може да изчезне. Единствено порокът е вечен.“. След това предложил всичките знания да се скрият под формата на хазартна игра с картинки. Хората да я възприемат именно като това и знанието да оцелее, понеже порокът е наистина вечен.
Не е известно какви още предложения е имало давани в онзи ден. Разказва се, че направили три неща. Жреците създали златни таблици с отлято тайното знание в тях и ги скрили в Хеопсовата пирамида. Тези таблици и до сега не са намерени. Те също така създали надписи в планината Синай, но номадите ги унищожили. За по-сигурно, жреците създали и хазартна игра на карти с картинки. Именно тя оцеляла и до днес. Все още я има и тарото освен гадателска система е и карти за игра.
Така знанията на жреците от Свещената Книга на Тот оцелели и са съхранени. За самата книга съществува предание, че се намира на дъното на река Нил в специален подземен храм.
Реалната история на картите таро
Има наистина много версии за това какъв е произходът на картите таро. Някои от тези версии ситуират таро в твърде ранни периоди, но няма нито едно доказателство, което да подкрепи твърденията им. Дори датирането на 1392г., базирано на таро на Карл VI всъщност е грешно- това таро е от края на 15 век, съхранява се в италианската национална библиотека и е ръчна изработка от северно-италиански тип.
Съобразно запазените исторически доказателства- картите таро са се появили за първи път в Италия около 1450г., по-точно в Милано, когато се появява тарото на Висконти-Сфорца, от което до наши дни са достигнали само фрагменти, съхранявани по музеите. На това таро се дължи позната ни масово днес бройка от 78 карти. Тарото на Висконти-Сфорца бързо става популярно, най-вече и защото се правело също така и на големи картини, окачвани по стените на благородническите жилища, така че и скоро се нарояват разновидности. Разновидностите са правени от художници, тъй като били предпочитани от аристократи, плащащи добре за ръчно изработено и хубаво изрисувано таро.
През 1465г. се появява първата разновидност- тарото на Андреа Мантеня, който е италиански художник. Тарото на Мантеня е известно и като 50 врати на Бина (третият сефирот в кабала- в превод от ивр. разум, интелект), основано е на кабала и кабалистичното разделение на Вселената. Това таро се състои от 50 карти, разделени в 5 сфери – Небесен свод, Основи и добродетели, Наука, Музи, Обществен статус. Всяка серия е от 10 карти. Някои от изображенията на съвременните колоди таро са заимствани именно от тарото на Мантеня.
А разделението на тарото, което ни е масово познато в съвремието (чаши, мечове, жезли, пентакли), са заимствани от мюсюлманите- имало игра на карти, където това са основните 4 серии, но за целите на таро те малко са променени, примерно в мюсюлманските карти е монети, а в европейските е пентакли.
От там поради това, освен за гадаене, тарото се ползвало и като за игра. И в тази връзка- играта е съхранена и до ден днешен – от французите обаче- jeu de tarot- играе се от четирима играчи и с всичките 78 карти.
Най-ранните сведения за използването на тарото като карти за гадаене е от 1527г.- в едни стихове «tarocchi appropriati». По-късно, през 1540г. Франческо Марколино да Форли издава първата книга, в която описва способи за употреба на тарото за гадаене. Книгата се казва „Гадание“ и е най-ранната изветна книга за гадаене с таро.
В последствие се появяват всякакви разновидности на таро, като към днешна дата са толкова много, че блогът няма да ми стигне да ги опиша, така че ще бъдат разгледани само някои от по-известните видове.
Автор: The Shadow , https://magia.onl
