Нострадамус и езикът на птиците

Нострадамус е латинизираното име на Мишел дьо Нострадам. Той е роден на 14 или на 21 декември 1503 година в малък провинциален град във Франция (Saint-Rémy-de-Provence), като е едно от общо 9 деца.

Водят го лекар, но опитите му да завърши медицина са всъщност неуспешни. Веднъж защото университетът затваря заради чума. А вторият път е отстранен от университета, тъй като е работил като аптекар и е учил, което е било в разрез с правилата на университета. Така че е спекулация от страна на издателите, че е бил лекар.

Книгата му, с която е известен и до днес – „Предсказания“ (Les Propheties), е издадена за пръв път през 1555г. Тя е много трудна за тълкуване, защото няма указания за тълкувателя. Освен това по традиция онези, които могат нещо, обичат да намират начини, за да запазят уменията си в тайна, дори когато ги описват подробно и Нострадамус не прави изключение.

Споделям мнението на Дейвид Оувасън- един от изявените тълкуватели на Нострадамус, че пророчествата на Нострадамус са писани на т.нар. Език на птиците, известен също и под името Зеленият език. Таен окултен език, който и до днес успешно се ползва.

Езикът на птиците е специално структуриран за предаване на специфична магическа, окултна и прочие информация. Той може да съдържа в себе си някои похвати, които да укажат какво се крие зад написаното. Това го прави език за криптиране. Възможно е да бъде разгадан, но не е задължително.

Често пъти се прилага способа с асоциацията, при който текстът е ясен само за онези, които по принцип знаят за какво става въпрос, а за всички останали е едно бръщолевене. Така информацията не се губи дори при превод на чужд език. Това важи само в някои от случаите. Има варианти на Езика на птиците, при които преводът на текста на чужд език води до загуба на информацията, която авторът е скрил в него.

Употребата на Езика на птиците от Нострадамус прави книгата му „Предсказания“ трудно четиво, на места – тотално неразбираемо за средностатистическия човек. Писал е в стихове, състоящи се от четири реда всеки, обединени от десет групи по сто, като четиристишията са разпределени произволно. Примерно:

„В крепостта, съградена до Темза,
където Кралят ще бъде държан,
близо до моста той ще носи риза,
преди да умре, във форта заключен.“

Касаещо Чарлз I- през 1647г. затворен в Уиндзорския замък- крепост до Темза, преминал през един мост, облечен в т.нар. риза на мъртвите, за да бъде екзекутиран. И след това тялото му е върнато, където е бил заключен и точно там е бил и погребан.

Всички знаят какво е предсказал Нострадамус. Само ще добавя, че има и доста фалшификатори на предсказанията му. Фалшивите предсказания, приписвани на Нострадамус, без да са негови, се познават по това, че не спазват писането на Езика на птиците. Затова тази част с предсказанията ще я оставя до тук. И ще следва информация за Езика на птиците- до колкото е също интересен, а за него не се коментира често.

Като всеки криптографски език и Езикът на птиците има структурни техники, които може да се употребяват, при това- разбъркано и произволно според избора на автора.

Структурни техники в Езика на птиците.

Използват се:

Вторични анаграми – пренареждане на буквите в една дума, при което тя получава вторично значение.

Анастрофа – звукова инверсия вътре в самата дума, при която се обръщат съставни букви или цели срички.

Антономазия – дума- заместител. Пример за такава дума-заместител в ясновидството е „Лабиринт“, което скрива определени процеси, присъщи на ясновидството, но понеже сме на Нострадамус- той е употребявал примерно „Дамата“, за да обозначи важни жени, като скрие кои са.

Афеза – изпуска се буква или сричка в началото на думата. Често пъти афезата се комбинира с анаграма.

Апокопа – сходно на афезата, но се изпуска буква или сричка от края на думата.

Асоциация – дадено нещо се описва с неясен език или пък крайно специализирано, до степен за какво става дума да се разбере само от онзи, който по принцип знае за какво става дума. (аз често я ползвам също, комбинирано с антономазия).

Архаизиране – бъдещето се описва сякаш е вече случило се в миналото и често към това върви употреба на думи на латински или гръцки.

Епентеза – вмъкват се допълнителни срички или букви в думата.

Метатеза – сменят се места на съгласни и така се образува нова дума.

Метонимия – заменя се човек или предмет с неговите качества.

Омоними – употребяват се думи с еднакъв буквен и/или звуков състав, но с различно значение- игра на думи.

Парагог – добавяне на буква или на сричка в края на думата.

Прототеза – добавяне на буква или на сричка в началото на думата.

Синкопа – абревиация, съкращение, вградено във вътрешния строеж на дадена дума.

Синекдоха – част от цялото се използва за обозначаване на цялото.

Хифереза – изпускане на някоя буква от дадена дума.

Целта на всички тези похвати е само една- да се създаде окултна заблуда и да се отклони вниманието.

Езикът на птиците е в състояние да накара незапознатия с него да го чете и да си мисли, че всичко от текста му е ясно и го е разбрал. В същото време да не получи цялата информация, която текстът съдържа. Средностатистическият човек може никога да не заподозре за някакво скрито значение.

В този ред на мисли- Нострадамус е много трудно четиво, ползвал е доста от похватите на Езика на птиците и не е оставил указание за незапознатите къде и какво да се гледа.

Автор: The Shadow , https://magia.onl

Споделете това в:
Share on facebook
Facebook
Share on pinterest
Pinterest
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
Linkedin

2 thoughts on “Нострадамус и езикът на птиците

Вашият коментар