Това е историята на отвличането на Антониу Вилаш-Боаш. Той е бразилски фермер, а името се изписва като Antônio Villas-Boas. Надявам се правилно да го написах как е на български, но ако греша- моля някой с наличен португалски да ме поправи. Времето, когато е бил жив е 1934—1991. Историята за неговото отвличане от извънземни е стара- именно от неговата история тръгват редица разработки за филми от типа фантастика и извънземни с по-късна дата.
Случаят се разчул заради лекари. Но… Близо 20 години по-късно, след като се състояло отвличането му, въпросният Антониу, нищо, че се е било разчуло, та Антониу отказвал упорито да коментира подробностите, за да станат те от първа ръка обществено достояние. Накрая, след всичките тези години все пак коментирал.
Считам, че тази история е нещо, което реално се е случило. А дали е правилно да и гласувам доверие… Оставям всеки сам да си прецени за себе си и да не забравя да коментира своите впечатления по темата.
И така… Да започнем от самото начало на историята му на Антониу.
През нощта на 05.10.1957 година около Франциско де Сейлза (Бразилия) тогава 23 годишният фермер Антониу Вилаш-Боаш видял двора на дома им осветен от сребриста светлина. Това продължило да се случва, а след 11 нощи на чудене, Антониу Вилаш-Боаш, разбудил своя брат Жоау, защото тази подозрителна светлина започнала да се движи и из дома им… Светлината се движела така, че оставяла впечатлението че идва някъде от източник, увиснал над покрива.
След още 9 дена, по вечерно време – между 21:30 и 22:00, Антониу и неговият брат Жоау, работели на полето (и не е странно- казвам го като човек, който се е занимавал със земеделие- може да се окъснее така в работа), когато над северната част на полето, на около стотина метра от земята се появява неразличим източник на ярка червена светлина. Антониу оставя брат си и тръгва към светлината с трактора, а през това време източникът на светлината се премества в южната страна на полето… И Антониу по светлината, а светлината се мести и така към 20-тина пъти, докато накрая светлината изчезнала… Антониу се върнал при своя брат без отговор на въпроса какво е това, дето свети и се обикаля насам-натам.
Но историята не свършила до тук.
След още един ден по-късно… Т.е. вечерта на 15 октомври 1957 година- отново Антониу замръкнал да работи на полето, но този път- сам.
Тогава той забелязал на небето голяма червена „звезда“, която постоянно усилвала своята светлина и се приближавала към него. Над трактора увиснал яйцевиден обект, който така светел, че нямало нужда от друго осветление. Обектът имал три „метални шпори“ и три „метални пръта“, по-дебели в основата си и по-тънки в края си. В горната част на обекта наблюдава бързо въртене на купола. И когато обектът се доближил до земята, започнал да излъчва не червена, а зелена светлина. Обектът увиснал на метри от земята и се подпрял на трите метални пръта, послужили като подпори на странния апарат.
Съответно Антониу решил, че това не му харесва и се опитал да избяга, но… Оказало се, че тракторът излязъл от строя при опита му да го подкара. И като не става да бяга с трактора, то Антонио си помислил, че следва да зареже трактора и да бяга пешком. Измъкнал се от трактора и аха да побегне колкото краката му държат, когато неочаквано се оказал хванат за ръката. Оказало се, че е наобиколен от три броя хуманоиди, малко по-ниски от него самия, които имали някакво подобие на сиви комбинезони и шлемове, от които го гледали очи, които не били човешки. Групичката понараснала и Антониу се сдобил с компанията на още 5-6 такива същества. Нямало вече как да бяга. И те го помъкнали вътре в обекта.
Антониу Вилаш-Боаш се озовал в нещо като осветена кубична „стая“. Таванът бил метален, на някакви квадрати, от които идвала светлина. Не успял да схване как се озовал там и нямало точно вход, през който да се сети да е минавал.
Но не останали в това помещение, а той е бил замъкнат в още едно помещение. В средата на това ново помещение е имало метална колона, широка в нейната основа и във върха, а по-стеснена в нейната средна част.
„Стаята“ била сферична и си имала следните мебели- нещо, което мязало на странен стол, стоящ до стената и заобиколен от нещо като няколко въртящи се столове без облегалки. Тези мебели били изработени от някакъв бял метал.
Обменяйки звуци, прилични на лай, съществата насила съблекли Антониу и го залели с гъста, бързо съхнеща течност. После го замъкнали в още една „стая“ и чрез някаква дълга тръбичка му взели кръв. След това го оставили сам. В „стаята“ имало нещо като диван и понеже Антониу не се чувствал добре, той седнал на дивана… Внезапно обаче почувствал силно гадене, задушаване и като се огледал, видял, че от няколко тръбички на една от стените излиза пара и… Опитал да се отдалечи… Свил се в някакъв ъгъл и понеже нямало накъде вече да се крие, а му ставало лошо- повърнал.
Минало що минало време, Антониу се посъвзел. И тогава в стаята влязла гола хуманоидна жена- с бледа кожа, безцветни дълги коси, огромни сини очи, тънки устни, заострена брадичка. И… Антониу преспал с нея. После влязъл някакъв от хуманоидите, а преди да си тръгне- извънземната му се усмихнала на Антониу и първо показала към Антониу, а после към стомаха си и погледнала нагоре.
Следващо същество му донесло дрехите и с жестове го подканило да се облече. Върнали го в предишна „стая“, в която имало още няколко същества, които нещо си говорели. Антониу решил да ги пообере, докато са разсеяни и скатал някакъв техен предмет с идеята да го вземе за доказателство какво му се случва, но извънземните се оказали по-наблюдателни, отколкото Антониу предполагал и му се наложило да върне задигнатото.
След това Антониу се озовал отново на полето, а странният кораб отлетял.
Антониу установил, че е липсвал към 4 часа.
Споделил само на майка си. Но после се оказало, че почват проблемите със здравето. И ходенето по лекари. На онзи етап не са имали как да диагностицират лъчева болест (излагане на радиация с висока интензивност)… Но признаците, които се описват да е имал Антониу- са тези като на лъчева болест.
Това е историята. Дава доста поводи за размисъл.
Автор: The Shadow , https://magia.onl
