История на магията

От най-древни времена, още от зората на човешката история, хората са се опитвали да си обяснят някак заобикалящия ги свят, но им липсвали нужните познания. Имали са и желанието чрез магията да контролират света, който ги заобикаля, а също и са търсили контрол над себе си, вътрешен мир със себе си. Това води исторически до появата на магията. В началото е съществувало преплитане на религия и магия, тъй като религиите представляват надграждане на природния култ, а с него е свързана магията.

В първобитните общества магията е оплетена с шаманизма (или подобни нему). А шаманът се явява най-могъщото лице в племето и съответно воденото за най-опасно, защото се предполага, че за него нямало невъзможни неща – водело се, че шаманът възкресявал мъртви, спасявал от зли духове, от болести, осигурявал победата при война, правел лова успешен, докарвал изобилие от животни и растения, любовни магии забърквал, можел да вижда бъдещето и разбира се можел да докара болести, глад, суша и изобщо всякакви бедствия. Хората вярвали и че шаманът можел да се превръща в каквото си поиска (било човек или животно).

Под влиянието на шаманизма, редица вярвания развивали идеята за съществуването на враждебно настроени към човека свръхестествени сили – зли духове. А нощта била страшна. Това било времето на злото и по-късно се развила идеята, че това е времето и на демоните. С помощта на всякакви магически ритуали хората се стремяли да си възвърнат разклатения вътрешен мир. Били уверени, че четенето на заклинания, паленето на свещи, танците, пеенето и други, са в състояние да държат злото настрана от тях, да лекуват болести, да привличат вниманието на доброто и това им вдъхвало увереност. С такива средства хората се опитвали и да докарат примерно хубаво време или дъжд. Или успешен лов. По-късно тези практики оформили ритуал.

Точната дата на зараждането на магията и на маговете като такива не е много изяснена. Съществува спор и какво значи това маг и съответно коя е родината на магията.

Две са основните версии, които се разпространяват.

Първата версия е, че думата „маг“ е с ирански произход. Тази версия е спорна. Действително в иранския има някакви подобни на „маг“ думи, но не и означаващи каквото и да било свързано със същността на магията. Визира се:

уаразман или урузмаг – в превод – „омъжвам се“

На ирански думата за обозначаване на маг е „джадугар“.

Втората версия е отразявана в един Тълковен речник и гласи, че с думата „маг“ са означавани древноперсийските и халдейските жреци.

Някои заявяват, че думата „маг“ произлиза от гръцката дума за „магия“.

Независимо, че не е съвсем точно изяснено коя е родината на магията и на маговете, няма култура, върху която магията или практики, доближаващи се до магия, да не е оставила отпечатък.

Особеност на халдейската магия (Вавилон), която в последствие се прехвърля в Гърция, Рим и средновековна Европа, представлява една систематизация от купища всевъзможни демони и божества, които управляват всевъзможни страни от човешката съдба и всеки от които си има свое лично и много съкровено име, произнасянето на което (както и в Египет), има за всеки от демоните/божествата неотменима сила и всъщност в имената е заключена и самата сила на тези демони и божества. От тук идват и всякакви формули и заклинания за най-различни случаи от човешкия живот. Заклинанията и формулите се прозинасяли на глас или се носели в тефилин, т.е. в кожена торбичка, прикрепена с ремък на ръката или на врата в съответствие с разни указания от страна на маговете. Запазените клинообразни надписи на подобни заклинания, назовават главно имена на демони.

Вавилонските магове имали доста детайлни правила за гадаене и предсказване на бъдещето. Гадаели по стрели, по вътрешности на животни и други.

Интересни са писмените сведения за магическото изкуство от 2600 г. пр. н.е. в Египет. Става въпрос за открития от Хенри Уесткар древноегипетски папирус, описващ магическите способности на един магьосник, имащи за цел да забавляват фараона Хеопс. Било е доста интересна демонстрация, включваща първо обезглавяването на една гъска и след като всички се били убедили, че гъската е обезглавена, тя взела, че се оказала в предишното си живо състояние. Същият номер бил повторен с пеликан. И за край – със затворник на фараона. Папирусът не разкрива как точно е направен номерът, така че това си остава една загадка.

От Вавилон и Египет, магията се пренася към евреите (които били изкарали едно халдейско, т.е. вавилонско пленничество), Гърция и Рим.

След пленничеството, под влияние на вавилонците, евреите изработили сложна магическа система, която ляга в основата на средновековната теургия. Подобно на вавилонската демонология, евреите изработили подробна класификация на злите духове и както и при вавилонците, било наблегнато на имената и тяхната сила.

На фона на стремежа у населението да се насаждат религиозни вярвания с цел да се печели подчинение и пари, въобще не е случайно, че магическото изкуство в древна Гърция, което практикували някои жреци, включвало изработването на разни сложни механизми, които по време на религиозни ритуали например да изкарват огнени пламъци, бълвани от мраморния под пред олтара или например чрез чрез системи от механични усилватели да карат статуите на боговете да „говорят“ мистично. Чрез такава магия жреците успявали да добият власт и съответно пари. Всъщност изпълнения от този род са довели до убеждението, че боговете, духовете, демоните и др. „сили“ участват като главни действащи лица в магията.

В древен Рим магията била официално забранена, а маговете били преследвани. Но повечето императори и писатели, които осъждали магията, в повечето случаи вярвали в нея.

Такъв е случаят с Плиний, който в своята книга по естествознание на едната страница пише, че магията е безсмислица, а малко по-натам приписва на тревите, животните и амулетите магическа сила.

С течение на времето се оказало, че страх у хората внушавали не само богове, демони и зли сили. Това довело до правене на опити за развиване на нравствената страна на магията. Често се акцентирало на злото начало вътре в самия човек, като обикновено се препоръчвало провеждането на вътрешна битка с онези черти на характера, които не били възприемани като нравствени и следователно характеризирали злото.

Мюсюлманският свят заимствал магическите системи на вавилонците, евреите и гърците, и ги доразвил.

Средновековна Европа наследила вавилонски, гръцки, римски магии, омешала ги с езичество, теургия, практическата кабалистика на евреите и добавила едно обединение на всички демони под копитото на Сатаната, което довело до модата да се сключва договор с Дявола (такива договори обикновено са с трагикомично съдържание).

През средните векове не само, че се признавало съществунето на магията, но и хората много се бояли от маговете и магиите им.

Редица владетели се притеснявали, че им е направена магия. Например през 1754 г. царица Елизавета Петровна направила голям скандал, след като намерила странна вещ в своите покои.

Най-много от магията се бояли в Европа. Изгаряни са на клада всякакви хора на най-общо основание, че други хора ги обявявали за магьосници, без при това да се изискват някакви доказателства за вярност на обвиненията.

Автор: The Shadow , https://www.magiata.info/ , https://magia.onl/

Споделете това в:
Share on facebook
Facebook
Share on pinterest
Pinterest
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
Linkedin

Вашият коментар