Намерих един интересен материал на руски и го преведох на български, касаещ извънземен живот – въпроси. Който руснак го разпространява обаче казва, че го е копирал, но е пропуснал да укаже автор, така че текстът стои някак анонимно така.

Преводач от руски език:
The Shadow, админ на https://magia.onl

На извънземния живот (а особено- на извънземния разум) е посветена огромно количество от най-разнородна литература. Физиката, химията, математиката, кибернетиката и синергетиката, етиката, научната (и не само) фантастика, езотериката и теологията- всички тези сфери на науката и културата са успели да попаднат на това обширно поле. Всички се интересуват от тази област.

Правилно зададеният въпрос – това е половината от отговора. Благодаря на М.С. Андреев, който е задал удачни въпроси на тези нелеки отговори:

1) Какво се нарича живот от гледна точка на съвременната наука?
2) По какви критерии може да се отличи живото от неживото?
3) Дали животът възниква навсякъде, където има подходящи условия или животът е уникален?
4) Какво е това разумен живот и какви са неговите отличителни признаци?
5) Явява ли се закономерност еволюцията на живота до разумно състояние?
6) Какви са перспективите за търсене на извънземен живот и извънземен разум?
7) Има ли универсални принципи на мисленето у всички разумни същества?
8. Дали разумът е висшата степен на еволюция или има и още по-висока степен?

Преди да се даде отговор на тези въпроси, аз ще пробвам да опиша три научно-фантастични ситуации, които вероятно никога няма да станат реалност в един или друг вариант.

Ситуация №1, вероятно, ни очаква в близко бъдеще, може би- в близкото десетилетие

Изследователите се добират до едно от небесните тела от Слънчевата система (планета, спътник, огромен астероид) и намират някакви специфични обекти. От една страна, те приличат на порести кристални образования с необичайна форма, а от друга- на растения или даже на бавно-движещи се животни. Те поглъщат слънчева светлина, абсорбират някои минерали от почвата и изпаряват излишните им течности. Те постепенно растат като част от просмукващите се вещества са подложени на физико-химични реакции и се включват в „тялото“ на обекта. Понякога някои обекти престават да нарастват и да се движат, а след това се разрушават- вероятно това се случва или при попадане в неблагоприятни условия, или „от старост“. Растящите обекти под влиянието на неравномерното нарастване и някакви си хидравлични ефекти, бавно се преместват- може би там, където условията за тях са по-благоприятни. От време на време израстнали фрагменти (израстъци) се откъсват от „майчинския“ обект под действието на силата на тежестта и започват самостоятелно съществуване.

Пред изследователите стои въпросът: как да класифицират обекта- да го считат ли за живо същество или за причудлива игра на извънземния минерален свят, аналог на земните сраствания на кристални соли на бреговете на Мъртво море?

Ситуация №2 – очаква ни в по-далечното бъдеще, примерно – след столетия

На една планета (по-скоро отвъд пределите на Слънчевата система, макар да не изключвам напълно такава възможност на Марс, на спътниците на Юпитер и Сатурн) е открита необичайна форма на живот. Това са колониални организми, сходни със земните колективни насекоми (термити, пчели, мравки). Те строят гнезда, във всяко от което живее колония от няколко хиляди особи. В колонията съществува разделение на труда, йерархия, комуникация и разпределение на материалните блага. Имат и селско стопанство (както и земните мравки, които, както е известно, си правят плантации за гъби и за развъждане на листни въшки). За разлика от земните насекоми, тези същества, освен селско стопанство, имат и занаяти (един вид индустрия). Те умеят да палят огън, подлагат на термическа обработка природни материали и изготвят различни изделия, в това число и оръдия на труда.

Изследователите откриват пред себе си дилема- да считат ли тези същества за братя по разум или просто са необичайни животни, аналогични на земните мравки и термити, социалната и трудовата дейност на които се разглежда като целесъобразна, но инстинктивна, а не разумна.

Ситуация №3 може да се случи кога да е- нейното възникване не зависи толкова от нас (хората), колкото от други същества

При едни или други обстоятелства (на Земята, на друга планета, в открития космос) ние изведнъж се сблъскваме с такива процеси и феномени, които, по наши представи, принципно са невъзможни. С лека ръка футуролозите и фантастите такива хипотетични ситуации наричат „космически чудеса“. Следва да подчертаем, че тук става въпрос не за някакви си необичайни явления, които са необясними в рамките на съвременната научна концепция. Такива явления има в изобилие и на Земята, и в космоса, и в макро-, и в микросвета. Има се предвид феномени, които са невъзможни просто по определение, никъде и никога, ТАКИВА, КАКВИТО ВЪОБЩЕ НЕ МОЖЕ ДА ИМА.

Като за начало, за да си представим феномен от такова естество, трябва силно да си напрегнем фантазията. Това, което се нарича „чудо“ в приказките, митовете, религиозните откровения и фентъзито, е много далеч от „космическото чудо“. В сериозната научно-фантастична литература се срещат „космически чудеса“. Например в „Соларис“ и в „Нова космогония“ на Станислав Лем, „Пикник край пътя“ и „Вълните усмиряват вятъра“ на братя Стругацки, „Космическа одисея“ на Артур Кларк и „Една кофа брилянти“ на Клифърд Саймък.

В научно-фантастичната литература „космическите чудеса“ се считат за единствените верни признаци за дейността на свръхцивилизацията (т.е. съобщество от разумни същества, които в научно-техническо отношение ни превъзхождат примерно толкова, колкото ние превъзхождаме животните).

В случай, че някакво „космическо чудо“ бъде открито в реалността, пред учените и политиците ще застане въпросът- как да интерпретират подобен феномен и какво да предприемат във връзка с неговото откриване.

Сега вече може да се премине и на въпросите, които е задал М.С.

1) Какво се нарича живот от гледна точка на съвременната наука?

Живи организми се наричат обектите, притежаващи четири признаци:

1. Това са наредени, но не идеално периодично обекти (Шрьодингер нарича макромолекулите на живите системи „апериодични кристали“). Структурата на живите организми се състои от молекули, които са подобни, но не идентични една на друга, за разлика от неорганичните кристали, в които решетките идеално се повтарят.

2. Това са отворени системи,намиращи се в състояние на обмен на енергия и вещества с околната среда. Подредеността (самоорганизацията) на живите организми, се получава за сметка на повишаване на неподредеността в околната среда. По остроумно изразяване на Шрьодингер, живите организми се „хранят от отрицателната ентропия“. Впрочем, същите свойства ги има в растящите кристали и в регулярните структури (вихри, пръстени), известни в хидродинамиката и в неравновесната термодинамика.

3. Това е самовъзпроизвеждаща се структура, която възпроизвежда свои приблизителни, но не точни копия. Структурата на „наследника“ е подобна, но не и идентична на структурата на „предшественика“, а „грешките в копирането“ могат да се предадат на следващото потомство. Въпросното свойство на изменчивост е характерно за живите обекти, но не е характерно за минералните кристали, които обикновено растат с идеално възпроизвеждане на структурата (слоевете на кристалната решетка). Неидеалността на копирането на живите системи се нарича изменчивост. Именно благодарение на това свойство възникват разнообразни форми и протича еволюция на живите организми.

4. Това са саморегулиращи се системи. Те реагират на измененията от обкръжаващата ги среда със своите структура и свойства по такъв начин, че да съхранят вътрешните си параметри. В техниката това се нарича ултрастабилност или хомеостатична система, а в биологията- адаптация на организма.

2) По какви критерии може да се отличи живото от неживото?

По принцип е логично да се считат за живи всички системи, които притежават едновревенно четирите признака, изброени в първия отговор и да се считат за неживи всички системи, които не притежават поне един от тези признаци.

Но на практика това няма да е толкова просто.

Привеждам често срещащият се в научната фантастика пример:

Някога някой направил роботи, способни самостоятелно да си правят ремонт, захранване и производство на роботи. Сега тези роботи съществуват автономно, а собствениците им някъде са изчезнали.

Пред нас има задача: да признаем тези роботи за зарязано производство или да ги обявим за един вид колективен организъм (подобен на мравките или на термитите). Ако роботите произвеждат точно такива роботи, то ние можем да ги отхвърлим по третия признак. Но ако сред тях има роботи-конструктори, които внасят разнообразно устройство за ново-създаваните роботи и роботи-програмисти, които постепенно усъвършенстват алгоритмите за дейността на отделните роботи и цялата система- тогава какво? Всички условия са спазени, формално следва да признаем роботите за живи същества.

Може да се изложат редица възражения- че те са изкуствени, че те не се възпроизвеждат самостоятелно, а с помощта на индустриален процес и т.н.

Но ако вземем за пример мравките, то се оказва, че работещите особи не се размножават, а с възпроизводството се занимава само майката-мравка, представляваща огромна (в сравнение с работещата особа) фабрика за производство на мравешки яйца. Тази фабрика се обслужва от работещите особи. А освен това мравките ги считаме за живи.

Ще се състои ли такова признаване в реална ситуация- не зная. Преди всичко отговорът ще зависи от това колко роботите ще се окажат приличащи на привичните ни живи същества и до колко- на механични устройства.

Още един пример-

Същество, което притежава абсолютно всички признаци на живо, освен способността да се самовъзпроизвежда. Такива са много между-видови хибриди, например мулето. Да допуснем, че мулето ще го зачетем за живо по аналог с неговите предци- магарето и коня. Но ако си имаме работа с другопланетна особа, за произхода на която нищо не ни е известно? Нека да си представим много дълголетно (може би- безсмъртно) същество, което поддържа и обновява своя организъм, но не се размножава. Ще го броим ли за живо или не? В романа на Станислав Лем „Соларис“ фигурира другопланетен океан, който след дълги спорове е бил признат от учените като единствен екземпляр от особен извънземен биологически вид…

Най-общо, науката не е изработила все още критерии, които да позволят ясно да се разделят сложните явления на неживата природа от живите същества. Това е и разбираемо- човечеството до настоящия момент не се е сблъсквало с този проблем.

3) Дали животът възниква навсякъде, където има подходящи условия или животът е уникален?

Животът като явление с признаци, които са изброени в първия отговор, разбира се, не е уникален. Вероятно той възниква навсякъде, където има подходящи условия. На всяка планета, където има огромни резервоари с течност при благоприятна температура (от минус 100 до плюс 100 по Целзий) за милиони години се образува разтвор със сложна органика със значителна концентрация.

Високомолекулярна органика има даже в моретата на Титан- спътникът на Сатурн, където е доста по-хладно (около минус 180 градуса по Целзий).

Сега най-спорният етап от еволюцията- филогенезата, образуването на първите живи същества в разтвора от високомолекулярна органика. Животът, вероятно е започнал с коацервация – т.е. самопроизволно разделение на разтвора на високомолекулярните съединения на две течни фази- в едната тяхната концентрация е твърде висока, а в другата- крайно ниска. Възниква емулсия, където микроскопичните капчици концентриран разтвор от сложна органика плават в слаб разтвор. Всяка капчица се намира в динамично равновесие с окръжаващия разтвор, т.е. веществата могат да преминават от капчицата в окръжаващия разтвор и обратно.

При изменени условия, равновесието може да се измести и капчицата или да нарасне, или наобратно да се разтвори. Устойчивостта на капчицата зависи от нейната структура и от химичните реакции, които протичат вътре в нея. Капчиците с по-удачна структура и химически състав имат по-голям шанс да оцелеят при променящите се условия на средата.

Ако средата интензивно се променя (както това се случва на повърхността на морето), големите капки могат да се делят, като при това особеностите на вътрешната структура и химическия състав могат да се съхранят в капката-„потомък“. В частност, след деленето на капката, вероятно ще продължат същите химични реакции, като и преди деленето. Това, разбира се, още не е наследственост, но е някаква база за естествен подбор по признака за ефективност на химичната реакция и структурата, стабилизираща капката. Капките с неудачна структура се разтварят, техните компоненти се връщат в морето, откъдето се хранят другите капки, химията на които е по-ефективна.

В течение на милиони години подбор се фиксират тези химични процеси, водещи до образуването на капка от съединения, повишаващи нейната устойчивост. Тези процеси са много примитивни, но те могат да се приемат за праобрази на биологичния синтез и наследствеността.

В един момент капката не само концентрира веществата, попадащи в нея от външната среда, но и сама ги изработва от по-простите компоненти. Всяка капка- това е микроскопична фабрика, съхраняваща своя състав и свойства при делене. Такива капки е прието да се наричат протобионти- те са прости живи организми, преки предци на първите едноклетъчни: бактериите и синьо-зелените водорасли.

Може да се каже, че представянето на клетката преди всичко като миниатюрна химическа фабрика, е достатъчно разпространено в науката. Известният американски биолог Гюнтер Албрехт-Бюлер в статията си „В защита на „немолекулярната“ клетъчна биология“ (1990г.) отбелязва: „Задачата на клетъчната биология е изследването на начина, по който се интегрират в едно функционално цяло физичните и химичните реакции вътре в една клетка. Колкото повече ние навлизаме в молекулярните детайли, толкова повече се отдалечаваме от решението на тази задача.“

Именно функционалната цялост на физико-химичните процеси, а не наличието на конкретни химични съединения, определя спецификата на живото. Ние едва ли ще срещнем на други планети живот с такава съвкупност от белтъчини, мазнини, въглеводороди и нуклеинови киселини, които лежат в основата на земната биохимия. Изборът на именно тази комбинация от вещества е свързан отчасти със спецификата на условията за възникване на живот на Земята, а отчасти- с множество случайности, съпровождащи предбиологичната еволюция на нашата планета. Вероятността от такова съвпадение е практически равна на нула.

Разнообразието от възможните химични основи на живота не са по-малки от разнообразието на възможните форми на живите организми. Такова изходно разнообразие на виртуалната биохимия прави живота закономерно явление в мащаба на космоса.

Като цяло, както е казал астрофизикът Игнасио Ферин: „науката показва, че ние не можем да сме единствените в цялата Вселена. Обратното изглежда така нелепо като твърдение- все едно да се твърди, че има само един слон, обитаващ всички джунгли“.

4) Какво е това разумен живот и какви са неговите отличителни признаци?

Обикновено разумността се свързва със способността да се решават нестандартни задачи. Под нестандартни се разбират такива задачи, решението на които не се съдържа в набора от инстинкти и не може да се сформира по пътя на възникване на прости условни рефлекси. Иначе казано, всяка сложна условно-рефлекторна дейност се явява в някаква степен разумна. Това означава, че голяма част от висшите животни (млекопитаещи и птици) в някаква степен са разумни. Много хищници, маймуни, перконоги (тюлени, морски лъвове, морски котки), китовете и делфините са интелигентни в доста значителна степен. Човекът, както изглежда, е доста по-разумен – т.е. може да решава много по-нестандартни задачи.

Разумността не е качествено различие на човека, а е свойство на високоорганизираните живи същества, което може да бъде повече или по-малко развито.

Качествено човек се отличава от другите висши животни не с разумността сама по себе си, а с нейното използване за изобретяване на система за комуникация (език, писменост) и сложни многостадийни технологии. Хората са научили качествено нови способи за работа с информация и за сметка на това са се отделили от животинския свят.

Когато ние говорим за търсене на извънземен разумен живот, то обикновено имаме предвид търсенето на съобщество от същества, които притежават не само разумност, сравнима с нашата, но също така с развити системи за информационен обмен и технологични методи, които са фиксирани на външни носители на информация (рисунки, схеми, надписи или поне под формата на структурирана последователност от сигнали – думи). Т.е. на практика под разумен живот ние разбираме цивилизация и развиваща се технология.

Без значение колко голямо е равнището на разумност на съществата, лишени от това свойство, ние преди всичко ще ги отчетем като много умни животни, но не и разумни същества по нашето разбиране. Изключение представляват случаите, когато разумността на такива същества ще превъзхожда многократно човешката по равнище, но това е вече особена тема.

5) Явява ли се закономерност еволюцията на живота до разумно състояние?

Ние знаем, че усложняването на нервната система, т.е. развитието на собствена разумност, е закономерно, до колкото е еволюционно обосновано- разумността означава голяма гъвкавост и целесъобразни реакции, а следователно и увеличени шансове при естествения подбор. Такова развитие се е случвало при разни видове живи същества в различни епохи, отстоящи една от друга на десетки милиони години. Стотици милиони години преди появата на млекопитаещите, е възникнала достатъчно сложна нервна система в съвършено други класове животни – в главоногите- мекотели и в някои насекоми.

Ние знаем, че възникването на технология у животните също е закономерно- отново, в различни епоти при различни видове животни (при насекоми, птици, млекопитаещи) са възниквали достатъчно сложни инстинктивни технологии. Такива сложни постройки като термитници, гнезда на птици, бентове на бобри, са добре известни.

Знаем също така, че много колективни животни (насекоми, птици, морски млекопитаещи) имат система за комуникация, ако и да е много по-слабо развита от човешката реч. Т.е. възникването на системата за комуникация също е закономерно.

Вероятно цивилизация от разумни същества възниква при случаите, когато трите елемента- сложна нервна система, методи на комуникация и първични технологии- започват да се развиват едновременно в процеса на вътрешната адаптация. В случая с човека това видимо се е случило при рязката смяна на климата в Юго-Източна Африка.

Разумно е да се предположи, че аналогична ситуация може да се случи и на други планети, където има високоорганизиран живот. В този смисъл еволюцията на живота до разумно състояние е закономерна.

6) Какви са перспективите за търсене на извънземен живот и извънземен разум?

Аз бих разделил въпросът на три части:

– търсене на високоорганизиран извънземен живот;
– търсене на извънземни цивилизации (по нашите разбирания);
– възможности за контакт с много по-високоразвити форми на разум;

Търсенето на високо-организиран (но „нецивилизован“) извънземен живот безусловно ще се увенчае с успех. Животът, както вече коментирахме, възниква практически навсякъде, където това е възможно. Разумът- това е един от инструментите за конкурентна междувидова борба. По този начин еволюцията до информационно високо-организирани (т.е. разумни) форми на живот закономерно ще се случва под влиянието на естествения подбор.

Търсенето на извънземни цивилизации по нашето разбиране (т.е. сходни с нашата цивилизация) е малко неясно. Фантастите обикновено се интересуват от откриването на цивилизации, които се намират примерно на това равнище на развитие, което е и нашето. Но даже ако приемем, че „примерното равнище на развитие“ е като плюс-минус 1000 години (по нашата историческа скала), вероятността да „попаднем“ в този интервал е доста малка.

Като се има предвид разпръсването и възрастта на звездните системи, в размер на милиарди години, е много по-вероятно да се намери нещо много по-слабо развито или обратното- да бъде открито нещо много по-развито. По-реалистичен е интервалът от плюс-минус милион години. Съвременната програма за радио търсене на извънземни цивилизации в рамките на SETI е проектирана за интервал от порядъка не на милиони, не и на хиляди години, а само на всичко плюс или минус 150 години.

Както е известно, на Земята радиовръзката е започнала да се използва в края на XIX век, а през XXIII век, най-вероятно ще се ползват някакви други принципи за връзка.

Това е мое разсъждение на база предположението, че извънземните цивилизации в общи черти са сходни с нашата и в устройството и в историческото си развитие. На практика обаче различията могат да са невъобразимо огромни.

Разбира се, ако много ни провърви, все едно да спечелим голямата награда от лотарията, може и да засечем сигнал от цивилизация, почти идентична на нашата (такъв успех ще има, ако такава цивилизация засече наш сигнал). Даже, ако разстоянието между нас е 1000 светлинни години (т.е. ние приемем сигнал, подаден преди 1000 години), това ще означава, че преди 1000 светлинни години в определена точка на Вселената е имало цивилизация, приличаща на нашата. За това каква е тази цивилизация към днешна дата ние можем само да се досещаме. Независимо от това този факт ще има колосално значение за нас, за нашите разбирания за Вселената, за целите, които поставя човечеството пред себе си.

Освен стратегията за радио търсене има и стратегия за търсене на „космически чудеса“- т.е. изкуствени явления от звезден мащаб. Наличието на „космическо чудо“ би указало астро-инженерната дейност на някои цивилизации, изпреварили нашата с няколко века или даже с хилядолетия. В хода на това търсене са намерени достатъчно на брой необичайни космически обекти, някои от които „подозрителни на изкуственост“, но повечето от тях си намират ясно естествено обяснение. Дори ако хипотезата за „космическите чудеса“ се окаже невярна в своята основа, то търсенето на „чудесати“ обекти значително обогатява съвременната наука.

В частност, открити са някои видове звезди с променлива светимост, „тъмни звезди“ от типа brown dwarf (кафяви джуджета), а също така квазери и пулсари.

Още една стратегия- най-перспективната ми се струва, че е- това е търсенето на екзопланети (т.е. планети, разположени в други звездни системи).

Изхождайки от постулата за неизбежността на възникването на живот в подходящи условия, търсенето на извънземен живот се свежда до търсенето на планети, където животът би могъл да възникне. Каталогът на „пригодните за живот звездни системи“ на институтът Карнеги (бел. The Shadow- Carnegie Institution for Science) включва 17129 звезди, от които 5 звезди, разположени на разстояние 11 – 26 светлинни години от нас, са най-перспективни кандидати за наличие на извънземен живот.

Към днешна дата са открити няколко екзопланети, сходни на Земята по размери и структура, а също така повече от 100 екзопланети- газови гиганти, сходни на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун в Слънчевата система. На газовите гиганти надали е възможен живот, но е вероятно да има такъв на техните спътници. В Слънчевата система се счита, че има вероятност да има живот на Европа, спътникът на Сатурн и може би на Тритон, спътник на Нептун (наистина, в двата последни случая се има предвид живот на основата на друг разтворител- не вода, а течни въглеводороди). Не отдавна в списъка с „подозрение за живот“ е включен Енцелад- още един спътник на Сатурн.

Трябва да се отбележи, че „нашите местни“ планети-гиганти са доста отдалечени от Слънцето, поради което техните спътници са доста хладни (по нашите стандарти). В други системи орбитите на планетите-гиганти може да са по-близо до звездата, а техните спътници може да се окажат комфортни откъм техния климат. Такъв вариант е описан от Айзък Азимов в романа му „Немезида“.

И няколко думи за любимия въпрос от първите години на космическата ера- „Има ли живот на Марс?“ Търсенето на живот на Марс продължава и се развива, независимо от това, че всички досегашни експедиции са неуспешни. Това е разбираемо- по космическите стандарти Марс е разположен относително близо, а условията на неговата повърхност имат някои сходства със земните (снимките, правени от марсоходите, може лесно да се объркат със снимки на нашата земна пустиня Сахара). Но при това атмосферата е 150 пъти по-малко плътна, отколкото е на Земята и почти няма вода (Сахара е блато в сравнение с Марс), така че за живот от „земен тип“ на Марс и дума не може да става.

Не е изключено на Марс да има „минерален“ живот (подобно на описания в Ситуация 1)- но него никой не се е опитвал да го намери. Всички експедиции са се занимавали с търсене на „примерно такъв живот като на Земята“. Може да се предположи, че местното натрупване на камъни, които са ясно видими на снимките от марсохода «spirit»- това е точно марсианската форма на живот. Why not? (бел. The Shadow – Why not? в превод за незнаещите англ. език е- „Защо не?“) Разбира се, това не е толкова романтично като ходещите триноги марсианци от романа на Уелс, но затова пък е много по-реално.

Да се надяваме, че марсианската епопея ще ни научи да търсим на другите планети не това, което сме привикнали да срещаме при нас тук на Земята ( и също така не това, което обичат да снимат по филмите в Холивуд), а това, което може и е обосновано да се очаква в местните условия.

7) Има ли универсални принципи на мисленето у всички разумни същества?

Такъв принцип има у всички земни същества с разумно поведение от осмокраките до хората. Това е принципът на самонастройващите се мрежи от сумирани елементи с обратна връзка, където присъстват променливо равновесие и прагове на сработване на връзките. При другопланетяните, явно, ще бъде същото, до колкото е невъзможно да се измисли нищо друго, ако трябва на пусто място да се направи самообучаваща се решаваща система.

Разбира се, в нашата (земна) литература е прието „принципите на мисленето“ да се схващат като нещо друго. Ние често ги разбираме според логиката на Аристотел и класическата философия. Тези принципи, по-скоро, не притежават универсалност. Представителите на извънземен разум могат да имат съвършено други принципи на словесни разсъждения.

На равнището на алгебрата и други формални системи, вероятно, ще се наблюдават общи принципи за всички разумни същества, създаващи развита технология, комуникация и информатика. Някои системи въобще не могат да бъдат различни – това указва в частност теоремата за единствеността в аритметиката. Т.е. общността ще присъства на равнището на построението на нервна система и на равнището на формалните абстракции. На равнището на естествения език, който съществено зависи от социално-културната среда, няма да се наблюдава общност.

Пояснявам с пример. През 1972 г. е отправен към Юпитер космическият апарат „Пионер 10“. След изпълнението на основната си мисия, той напуска пределите на Слънчевата система и сега се движи сас скорост 12,5 км/с по направление към звездата Алдебаран. Не е изключено по пътя си да се натъкне на някаква извънземна цивилизация. За този случай на борда има послание на метална плочка, която по предположението на нейните създатели „ще бъде разбираема за другите разумни същества“. Посланието изглежда така: В горния ляв ъгъл има схема на атома на водорода. Под нея има фигура, състояща се от няколко лъча, започващи от една точка. В дясно на фона на контура на „Пионер 10“ са изобразени мъж с протегната дясна ръка и жена. Долу е схемата на Слънчевата система с 9 планети. Третата планета е отделена и е показано, че именно от нея е тръгнал „Пионер 10“.

Как хипотетично другопланетяните (да допуснем дори хуманоидите), трябва да разбере всичко това?

Как ще се досети, че 10 разположени в редица кръгчета с надписи- това са Слънцето и планетите от Слънчевата система, ако и на „Пионер 10“ на края на дъги със стрелки, да е нарисуван величината на планетата? По-скоро той ще реши, че това е схема за индикация на състоянието на възли или отсеци. Мъжът и жената, зад гърбовете на които е контурът на „Пионер 10“ ще възприеме като екипаж на фона на космическия кораб (само защото сам е хуманоид, а нехуманоидите вероятно ще решат, че тези две фигури са агрегати, прикачени към кораба). А къде е изчезнал този екипаж… Загадка? Възможно е отговорът да е в жеста на мъжа? Може би това е знак за прощаване, – ще си помисли хуманоидът,- авария някаква и шанс за оцеляване не е имало, те са успяли само да оставят съобщение. Какво се е случило? Индикаторът, от който започва дъга е отделен, а индикаторът до стрелката, указваща изображението на космическият кораб, е зачертан (зачертаното кръгче изобразява Сатурн, тъй като при земляните е прието да изобразяваме с кръгче с зачертана линия шестата планета, но хуманоидите това не го знаят). Причините за аварията са ясни: в ляво е нарисуван атомът на водорода, а под него- разлетяващи се лъчи…

Резултат- рапорт за произшествието: „намерен е космически апарат на неизвестна цивилизация, екипажът от двама е загинал при авария, оставяйки пиктографско съобщение за „взрив на водорода в 4 отсек, пукнатини в 7 отсек, корабът се разрушава, прощавайте…“, а текстовите коментари към пиктограмата още не са разшифровани“.

Ако хуманоидите са доста приличащи на нас, може да се пофантазира и по-натам: рапортът се публикува в пресата, неговият сюжет става основа за новела, балада и филми за гибелта на две обичащи се сърца (с непременното указание: „направено въз основа на реални събития…“). Мъжът и жената, съществуващи само във вид на схематична рисунка ще добият имена, плът, чувства, ще се превърнат в хуманоиди един вид Орфей и Евридика от космическата ера… А това съобщение, което са имали предвид земляните никога няма да бъде прочетено.

Извод: всякакви разсъждения, стартиращи от специфично-хуманитарно възприятие, направено на база парадигмата на земните култура, история, етика, религия и обичаи, закономерно ще доведат отношенията с извънземен разум до грешни решения.

С проблемите с контакта с извънземен разум могат да се занимават зоопсихолози, биолози, кибернетици, математици, физици, химици, но не и хуманитаристи. Хората с хуманитарно мислене не следва да се допускат до този проблем.

За съжаление, този момент до настояще време е съвършено невъзприет от обществото.

8) Дали разумът е висшата степен на еволюция или има и още по-висока степен?

Типологията на ефекторите на Пиер де Латил, приведена в трактата на Станислав Лем „Сума технологии“, съдържа 4 класа (по реда на увеличаване на равнището на възможностите):

I – Детерминиране на устройства без обратна връзка. Тук се отнасят обикновените оръдия и автомати, базирани на обикновено реле.

II – Организирани устройства с обратна връзка. Към този клас принадлежат обикновените регулатори с обратна връзка и твърда програма или гъвкава програма и способност към локална самоорганизация, в частност, животни и човек.

III – Системи с обратна връзка и променлива структура, способни в хода на адаптацията да изменят своята организация в широки предели, използвайки материали от околната среда. Такъв, в частност, е биологичният вид в процеса на еволюцията. Той не е свързан с някаква веднъж и завинаги зададена структура, може да достройва или преустройва себе си и своите функции както е угодно, в съответствие с прогнозите за целесъобразността.

IV – Системи с обратна връзка, променящи собствената си структура и регулиращи външното обкръжение. Такава система може в широки граници да променя не само своята организация, но и също така организацията на своята среда на обитание, т.е. на Вселената. Например, тя може да изменя това, което обичайно са „закони на природата“, „фундаментални константи“ и „структура на пространство-времето“. На този клас системи е посветено есето на Станислав Лем- „Нова космогония“.

Сега може да преминем към отговора на въпроса. Човешкият разум (на съвременния етап на развитие) се намира на равнище на организация на степен по-ниска, отколкото е алгоритъмът на поведението на еволюиращия биологичен вид. Ние считаме, че биологичният вид е неразумен, но фактите говорят за това, че във войната срещу доста примитивен вид същества- вирусите на грипа- човешкият разум не може да обезпечи убедителна победа. Същото може да се каже и за бактериите, съхраняващи еволюционния потенциал и способността за кратко време да изработят средства за защита срещу нашите нови антибиотици.

Ефектор III клас (способен на търсене и реализация на технологични решения на еволюционен принцип), , може да се признае за следващата степен след нашия разум. Може, например, да се нарече „свръхразум“ (вече има измислена такава дума).

Функционирането и целите на ефектор III клас ни е в общи линии понятно. За IV клас ни е сложно да формулираме каквито и да било съображения. Нашият естествен език все още не съдържа необходимите за това понятийни структури. Маже да се нарекат такива ефектори „свръхцивилизации“, макар че това така или иначе нищо не обяснява.

Показателно е, че даже на предела на фантазията, изобретявайки образи на свръхестествени същества- богове, демони и прочие, хората не са излезнали от пределите на описанието на ефектор III клас. Всички тези свръхестествени същества мислят и действат в изначално съществуващ и неизменен пространство-времеви континиум и се подчиняват на обикновени (линейни) причинно-следствени връзки.

Дейността на ефектори IV клас в нашето разбиране не е ограничена въобще от нищо. При това положение, ако ние се сблъскаме с подобна дейност или с нейните резултати, то няма да разпознаем в нея признаци на активността на разумна цивилизация. Впрочем даже активността на цивилизация от III клас може да остане незабелязана от нас, но тази тема вече излиза от рамките на зададения въпрос.

В епилога ще опитам да изкажа някои общи съображения по проблемите на контакта.

Епилог

Към днешна дата разполагаме само с косвени доказателства за съществуването на множество форми на живот във Вселената. Практически вън от Земята за сега ние си имаме работа само с неживи обекти, което довежда до един вид антропоцентристки нарцисизъм. Субективно човечеството възприема Слънчевата система като придатък на себе си, а цялата останала Вселена- като придатък на Слънчевата система. В този смисъл е показателно оформлението на посланието на „Пионер 10”- на първи план сме забележително-прекрасните НИЕ, а зад гърба ни- достиженията на нашата техника, под краката ни е принадлежащата ни Слънчева система. А останалата галактика- това е слабо развита провинция, която не заслужава да бъде изобразена до нашето величие.

Човечеството е психически готово за среща с другопланетяни „по-малки братя” (растения-кристали, умни насекоми и прочие). Това ще потвърди, че ние не сме сами във Вселената и ще предизвика многократен ръст на интереса към космоса, но няма да разколебае нашия нарцисизъм и няма да наруши постулата за нашето величие.

А как човечеството ще реагира на сигнал от извънземна цивилизация, сходна по равнище на развитие с нашата? Ние регулярно изпращаме сигнали с надеждата за отговор от такава цивилизация. Но „сходна” означава „няколко пъти по-неразвита или няколко пъти по-развита”. Ако е няколко пъти по-неразвита- добре, а ако е по-развита с над 100 години от нашата историческа скала? Какво първо идва на ум? Разбира се- съотношението на силите, разбирано в най-директен смисъл. Какво би се случило на фронта на Първата световна война, ако едната от страните е имала съвременната авиация, многобройни ракетни установки и ядрено оръжие? Правилно, точно за това иде реч.

Разбира се, развитието по сценария „война на световете” изглежда невероятно, но кризата на самосъзнанието на човечеството ще се случи със сигурност. Представете си го- само ние сме били Пътят на Вселената, а изведнъж се оказваме бедна провинция. И цялата ни геополитика с нейната патетика се оказва е като един вид спор на фермери по раздела за кооперативната земя. А „някой от там” може просто да дойде и да заяви „всичко тук е мое и ще бъде така, както аз казвам”.
По-скоро „някой от там” никога няма да дойде с такива заявления, но това, че този някой в произволен момент може да направи именно това, ще бъде достатъчен, за да преобърне всички социално-политически представи на човечеството.

Това беше само началото, а сега започва по-сериозната част.

Ако за по-развитите „братя по разум” ние сме провинциални фермери, то за свръхцивилизациите ние „по-малките братя”, сме грубо казано- фауна. Странно би било да се предполага, че за същества, способни да преустройват мирозданието, ние хората, сме нещо повече от колкото за нас са пчеличките, буболечките и червейчетата. Провинциалните фермери все пак имат някакво мнение и може да заинтересуват някой с мнението си, а буболечките и пчеличките, даже и най-симпатичните, нямат право на мнение. Те са третирани като неразумни същества и животът им може да заинтересува някой само в контекста на опазването на равновесието в природата. Само на такова отношение от страна на свръхцивилизациите ние можем да разчитаме. И не повече.

Готово ли е човечеството спокойно, без истерии, да приеме реалността на своето повече от скромно положение във Вселената, когато тази реалност от областта на теоретичните съждения премине в раздела на установените факти?

Готово ли е човечеството, отхвърляйки абсурдните фантазии за своето въображаемо първенство във Вселената, да оцени широките възможности, които се откриват при контакт с коя да е по-развита цивилизация?

Според мен именно такава готовност е главният отличителен признак на дееспособната космическа цивилизация.