В древен Египет незаменима част от магията, това е химията и тя е била смятана за божествена наука. Била е недостъпна за обикновените хора. Изучавали я и я пазели в най- дълбока тайна само жреците. На свещеното изкуство , химията , била отредена специална сграда – Храмът на Серапис. Без магия, няма химия. И обратното. Химията все така е част от магията и до ден днешен.
Прието е, че Египет е мястото, където се е зародила науката за веществата и техните превръщания. Обаче известни познания имало и извън Египет. “Книга за промените” на китаеца Вей По-янг (2 век пр. н.е.) е най-древният от известните трудове, посветени изцяло на алхимията. Алхимията била любима и на древните индийци.
В средновековна Европа знанията за алхимията идвали през Византия, а по-късно посредством арабите, след като завладели Испания (711г.). На арабите се дължи наричането на химията алхимия. Те прибавили към тази дума характерната за тях представка “ал”.
Първият голям арабски алхимик бил Джабир ибн Гайан (721 – 815). Най-главните му съчинения са “Книга на седемдесетте” и “Книга за отровите”.
В Европа алхимиците през средновековието били много повлияни от Аристотел (384 – 322 г. пр. н.е.), според който основните начала на природата са топлина, студ, сухост и влажност. Аристотел, комбинирайки ги две по две извеждал четирите “основни елементи” – земя, огън, въздух и вода. Преди Аристотел подобни идеи има и Емпедокъл (490 – 430 г. пр. н.е.). Още 12 в. пр. н.е. китайски ръкописи изкарват пет основни елемента – въздух, огън, дърво, злато и вода. Влиянието на Аристотел и неоспоримия авторитет, с които се ползвали съчиненията му през цялото средновековие, се дължи на това, че католическата църква признава мъдростта му за “божествена”.
От Аристотел тръгва убедеността на алхимиците, че може да се получи злато, понеже той пише: “всички метали могат да преминават от един в друг”.
Към Аристотеловите основни елементи европейските средновековни алхимици добавяли нови, докато търсели злато и философски камък, вместо които откривали главно соли и методи за тяхното пречистване.
Парацелс (1493 – 1541) обаче сменил посоката, вместе с Агрикола (1494 – 1555). Те са известни като реформатори на алхимията. Първият дал идеята, че целта на алхимията е: “не да добива злато и сребро, а лекарства”. Според него болестите се дължали на недостиг на сол, живак и сяра в организма. Агрикола пък харесвал мини и метали.
През 1661г. Бойл в съчинението си “Химик-скептик” критикува успешно Аристотеловите теории и те излезли от употреба.
През 1700г. Щал измислил флогистона (от гръцки флогистос – горящ). Алхимиците, които търсели флогистон, така и не го открили, но за сметка на това пък изнамерили повечето газове. Преди Лавоазие с опити през периода 1772 – 1777г. окончателно да обори флогистоновата теория.
Химията като точна наука възниква, когато Ломоносов развива теоретически молекулно-атомните представи (1741г.) и формулира за първи път закона за запазване на теглото.
