Същност на съня

По време на съня от околната среда постъпва много малко информация. Именно тогава в съзнанието възниква един различен свят, който е прието да се назовава сън. Докато се спи, мозъкът не винаги създава подробен модел на сънищния свят.

Съществуват две различни фази на съня, наречени бърз и бавен сън. Те се отличават по най-различни параметри. За тяхното определяне се следят измененията на електрическата активност на мозъка, движението на очите, мускулния тонус. Ще ги разгледам последователно.

БАВЕН СЪН

При бавната фаза на съня човешкият мозък почти не работи. Дишането е бавно и дълбоко. Обменът на вещества в организма е минимален. Също така се отделят хормони, стимулиращи възстановителните процеси на тялото. Ако човек се събуди по време на тази фаза, то той много рядко ще си спомни свой сън. Понякога обаче в тази фаза хората могат да разговарят и даже да ходят.

Бавният сън от своя страна се дели на още 4 стадия (или фази – зависи как го е превел преводача- може да се срещне в литературата написано и по двата начина).

Първи стадий.

Представлява преходно състояние между пасивното бодърстване и лекия сън. Характеризира се с бавни движения на очите. Има и ярки откъслечни видения, наричани хипногагни образи (има и хипногагнен сън- смесване на фантазия и реалност, като мозъкът всичко възприема за реалност).

Втори стадий.

Обикновено човек бързо прескача от първия към втория стадий. Той представлява вече истинския сън. Характеризира се с определена мозъчна активност. Примерно след 20-30 минути човек се потапя още по-дълбоко- в т.нар. „делта сън“. Съдържанието на делта-съня по правило не се запомня. В делта сън човек прекарва около 30-40 минути.

Както си подсказва и името, в него реобладават θ-вълните. Появяват се сънища с продължителност 1-2 секунди. Все още може да се възприема информация, идваща от околната среда, но тя не се отчита адекватно от мозъка.

Трети стадий.

Сънят става все по-дълбок. Макар и рядко, но все така може да се появят сънища с продължителност 1-2 секунди.

Четвърти стадий.

Първите три стадия, които описах, могат да се разглеждат като преход към истинския бавен сън.

В него много рядко се сънуват сънища. Но ако все пак се сънуват, то сънищата не са с ясни образи, а по-скоро са като някакви мъгляви разсъждения. Характерна е почти пълната липса на двигателна активност. Обаче е възможна смяна на позата- може да има еднократно преместване на крайниците или обръщане на тялото настрани. Мускулният тонус е понижен. Сетивните системи практически не възприемат информация и човек реагира само на много силни стимули от околната среда, колкото да не е съвсем без защита, ако се появи опасност. Кръвоснабдяването на мозъка намалява. Наблюдават се и поредица от промени във функцията на вътрешните органи- сърдечната дейност се забавя, артериалното налягане леко спада, дихателната честота се понижава и алвеоларната вентилация намалява. Енергоразходът също се понижава (с около 20% ).

Ако човек бъде събуден във въпросната четвъртата фаза, то той първоначално е объркан и му трябва известно време, за да се ориентира какво става.

БЪРЗ СЪН

Преходът от бавен сън към бърз сън е доста отчетлив. Бързият сън започва след приключването на бавния сън. Примерно 70-80 минути след заспиването за първи път за нощта човек влиза в REM-сън. Като изминат 5-10 минути от REM-съня, човек, ако се събуди за достатъчно дълго, ще помни съня си. Ако не- се връща отбратно в бавен сън за около 90 минути. След 90 минути пак следва REM-сън. И така се редуват бърз и бавен сън, примерно докато човекът не го събуди алармата на телефона/часовника да става на другия ден. Но при редуването на бърз и бавен сън има особеност, която отделям като-

ВАЖНО:

За изучаване на осъзнато сънуване на този етап трябва да запомните две неща-

1. Продължителността на REM-периодите нараства по продължение на нощта.

2. Интервалите между REM-периодите при това се намаляват- от 90 минути в началото на съня, та до 20-30 минути осем часа по-късно. Сънуват се 10-15 съня на нощ. След 5 или 6 периода на сън със съновидения на нощ, човек се събужда окончателно. На практика ЧОВЕК СЕ БУДИ след всеки сън, но за толкова кратко, ЧЕ НЕ ПОМНИ ТОВА.

Да се върнем отново на описанието на бързия сън.

По време на бързия сън има бързо движение на очите зад затворените клепачи. Тези движения на очите не са постоянни, а се правят от време на време и са с продължителност 1-2 секунди. Дишането се учестява. Мозъкът изразходва толкова енергия, колкото и при бодърстване. Сънува се ярък сън.

Обаче независимо от мозъчната активност, тялото остава почти напълно неподвижно (възможни са малки движения). По време на REM- съня тялото постепенно се парализира, за да се предпази човекът от това да тръгне прави движенията от съня си и така да се нарани.

Именно това парализиране е причина в един момент човек да се окаже в сънна парализа, наричана още и сънен ступор. Тя е състояние, при което парализата на мускулите настъпва само по време на фазата на бързия сън. Човекът е като блокиран и не може да помръдне. Тя е с продължителност от няколко секунди, та до 2-3 минути.

Парализата по време на сън е нормално и естествено състояние, т.е. сънната парализа е безобидна и настъпва с цел да ви пази, така че не следва да се притеснявате от нея.

REM-сънят е дълбок и е трудно човек да се събуди дори от външни дразнители от околната среда. Налична е нарушена регулацията на телесната температура, на сърдечно-съдовата система и на дихателната система. Артериалното налягане също се повишава. Тонусът на симпатикуса е понижен, а на парасимпатикуса – силно повишен.

Бързият сън продължава приблизително около 10 минути. След това отново следва бавен сън, като REM-сънят преминава във фаза 2 на бавния сън, а след това следват фаза 3 и евентуално фаза 4.

Автор: The Shadow , https://magiata.info , https://magia.onl