Гримоар

Гримоар (Grimoire) – с тази дума през средновековието са озаглавявали книги, съдържащи заклинания и магически формули. Произходът на думата „гримоар“ не е известен, но се предполага, че идва от старофренски, заради „moire“ (муар), което е вид коприна от викторианската епоха, получена след взаимодействието на обикновената коприна с вода.

От там и аналогът с магията – едно нещо се подлага на влияние от друго и накрая се получава трето.

Друга версия за произхода на името също води към френския – grammaire, т.е. граматика (схващано като граматика → сложна книга → книга за заклинания).

Съществуват най-различни поверия, свързани с гримоарите. Едно от тях гласи, че те могат да бъдат четени единствено от техния автор, но дори той самият бил подложен на опастност, тъй като в страниците на гримоарите са вплетени демони и отварянето на коя да е страница, ги пуска на свобода.

Друго поверие е свързано с идеята, че гримоарите са книги, в които се описва само черна магия и вещерство и всички заклинания се извършват с помощта на името на Сатаната. На практика обаче повечето гримоари са писани от християни, които включват името на Исус Христос и на бог в заклинанията си. Освен това авторствот она повечето гримоари се приписва на библейски персонажи (Енох, Соломон, Моисей и други), на римски папи Лъв, Хонорий и други). Разбира се сред авторите на гримоарите има и черни магове, а също и разни хора с претенциите да са мъдреци. Заклинанията, които се включват в гримоарите са буквално всякакви.

В своята четвърта книга „Окултната философия“ Агрипа дава описание на това как се пише Гримоар. Изискват се познания по рисуване, понеже на всяка страничка трябва да се нарисува демон, печата му, подписа му, атрибутите му и прочие. И се изисквали доста познания по магия, за да се вдъхне магическа сила на страничката, след като тя бъде завършена. А когато целият гримоар бъдел завършен, магът следвало да извика всички описани в него демони и да ги задължи да му положат клетва за вярност.

Най-известните днес гримоари са Завещанието на Соломон, Малкият ключ на Соломон, Гримоарът на папа Хонорий, Хептамерон, Шеста и седма книга на Моисей, Свещената магия на Абрамелин мага и други.

Гримоарите дават една голяма част от съвременния облик на ритуалната магия. В тази връзка сега отново ще се върнем на гоетията и ще разгледаме отново съставните и начините на построение на ритуалите, но вече на едно по-високо ниво на вникване в материята.

Класическите съставни, зададени от гримоарите, на който и да е ритуал, са:

Храм

В контекста на ритуалната магия, храмът, това е помещението, в което ще бъдат поместени Кръгът и Триъгълникът. Обикновено ролята на храм е играела стая, достъпът до която е бил ограничен. Тя е била освещавана и в нея са се правели специални ритуали, преди да бъде готова за правене на магии в нея.

Кръг

Кръгът в действителност не е просто очертание по пода, а е символ на Вселената на мага. Неговият център е източникът на Баланса и основна точка, от която се извършва промяната в заобикалящия мага свят. При работата с Гоетията, кръгът е задължителен и е важно условие за достигането на успех при извършването на магическата операция, а също така и са необходимо условие, за да може магът да управлява силите, които ще създава в Триъгълника.

Кръгът се изобразява в храма по начин, който вече е разгледан по-натам. Важно е символите, които ще бъдат вписани в кръга, да отговарят на личната вселена на мага (т.е. на неговата карта на света).

Класическият кръг, използван в Гоетията включва в себе си задължително изображението на змия, а по тялото на иврит са изписани Божествени имена, имена на ангели и архангели и други. Пространството между вътрешните и външните окръжности е в ярко жълто, а буквите се изписват в черно. Вътре в кръга се изобразяват 4 хексаграма, означаващи посоките на света и 4 пентаграма на пресечните страни. Следва да се получи нещо, което изглежда така:

Гримоар

Триъгълник

Според гримоарите както кръгът, така и триъгълникът, се явява класически елемент на ритуала. Това е мястото, където се създават силите, използвани в магията. Триъгълникът се чертае на определено разстояние от кръга, обикновено в посока Изток (или в друга посока според зависи за какво ще е предназначен ритуалът). От всяка стран ана триъгълника се пишат съответстващите имена, като класическият триъгълник в Гоетията съдържа 3 имена: ANAPHAXETON (велик бог на всички небесни войнства), PRIMEUMATON (Първият и Последният), TETRAGRAMMATON (името на бога, което според евреите е непроизносимо). От вътрешната страна на триъгълника в неговите ъгли се изписва MI – CHA – EL, т.е. името на архангел Михаил. В центъра на този триъгълник се вписва кръг, който е в зелено. Останалото трябва да е в бяло. Буквите се изписват с червено. В триъгълника, както и в кръга, може да бъдат палени свещи и благовония.

Но това е остаряла подредба. Единственото правило, което следва да се спазва е както и при кръга – това е символите да отговарят на личната вселена на мага.

Сигил (пентакъл или печат)

В триъгълника се разполага Сигил или Печат (класическите сигили са зададени като печати на демони и ги има например в Лемегетон и се различават много от сигилите в хаос магията). В някои гримоари се поставя изискването сигилът да се рисува с кръв върху пергамент. Сигилът се активизира по време на магията от самия маг. Не винаги сигилът се унищожава след приключването на магията.
Някои видове магии, описани в гримоарите изискват след приключването на магията, сигилът да бъде носен от мага за определен период от време или да бъде скрит на определено място за определен период от време.

Хексаграма

В Гоетията хексаграмата е символ на щит и знак, че магът се явява представител на силата на макрокосмоса. Традиционно се счита, че този знак е в състояние да накара духовете да приемат човешки облик. Вярвало се е, че това е един от най-важните магически инструменти.

В системата на Златната зора хексаграмата е възприемана като мощен знак, представляващ действието на 7 планети.

Пентаграма

Ако хексаграмата показва, че магът се намира в хармония с макрокосмоса, то пентаграмата показва, че магът е повелителят на микрокосмоса. В Гоетията пентаграмът се гравира на медальон от сребро или от злато и се носи на верижка като украшение. На обратната му страна обикновено е гравиран сигил.

Жезъл

Жезълът се явява символ на волята на мага. Обикновено се е изработвал от дърво (ореховово обикновено), по-рядко от метал. Съгласно традицията на гримоарите, жезълът следва да е осветен и да се съхранява в червена копринена калъфка. Стандартните размери за жезъл са от върха на пръстите до лакътя на мага.

Магически пръстен или диск

Съвременните магове, занимаващи се с Гоетия, отхвърлят употребата на магическия пръстен. Но и не забраняват при желание да бъде носен такъв.

Един от адептите, занимаващи се с Гоетия, който се явява защитник на позицията за ползата от носенето на магически пръстен, привежда в защита на тази гл. т. своето преживяване, което е следното:

Възползвайки се от традиционните текстове на Гоетията, той извиква Астарот (всъщност богинята Астарта, която може да се явява в какъвто си пожелае облик). Появява се дух с невероятна красота, който му замайва главата до там, че магът въобще изключил за каква цел изобщо е викал този дух. Целта на магията му била заместена от силното желание да излезне от кръга и да отиде при триъгълника. по чиста случайност погледът му си озовал върху пръстена и концентрацията му се възвърнала.

Меден съд

Съгласно легендата, цар Соломон затварял особено злите демони в меден съд и го запечатвал с оловен Печат. Приема се в Гоетията, че необходимост малка бутилка ще свърши работа за сплашване на непокорни духове. Върху бутилката трябва да бъде изобразен Печатът на духа.

Автор: The Shadow, админ на https://www.magiata.info/ , https://magia.onl/

Споделете това в:
Share on facebook
Facebook
Share on pinterest
Pinterest
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
Linkedin

Вашият коментар